ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

БАБА МАРТА БЪРЗАЛА

Баба Марта бързала,
Мартенички вързала:
Морави, зелени,
Бели и червени:

Първом на гората –
Да листят листата.
И да дойдат всичките:
Щъркелите, птичките,
Първият певец,
Косер хубавец.

После на градините –
Да цъфтят гиргините
И латинки алени,
И божури шарени.
Ябълки да зреят,
Круши да жълтеят.

А пък на дечицата
Върза на ръчицата
Мартенички чудни
Със ресни червени,
Да са ранобудни,
Да растат засмени.

Не умирай, без да си живял!

Днес прочетох тези редове в един страхотен сайт:
http://www.jenite.net/2010/02/ne-umirai.html?utm_source=feedburner&utm_medium=feed&utm_campaign=Feed%3A+jenite+(jenite.net)

Много силно ми въздействаха и бих искала да ги споделя с вас:

Не умирай,

без да си заплакал,

от нечия омраза и обида,

от предателството на приятел

от грубостта,

поне веднъж...

Не умирай,

без да си обичал,

някого безумно и жестоко,

на парчета без да си събирал

своето сърце,

поне веднъж...

Не умирай,

без да си се радвал,

на цветовете и нощта,

на приказките и децата,

на слънцето и светлината,

на пролетта,

поне веднъж…

Не умирай, без да си живял!

Още няколко мартенски рамки

от Сиска:

Тези са със смесени елементи от моят кит "Честита Баба Марта" и този на Аланаа: "Баба Марта"

http://alaste.blogspot.com/2010/02/freebie.html

от beboka:


от Ивчето:

Китът "Честита Баба Марта"

Това са рамки изработени от моите приятелки - съфорумки с китът ми "Честита Баба Марта". Благодаря!

от *shushi*:


от Нела:



от Ивето:



от divan:



от Хера:

Годинка

На този ден, точно преди една година публикувах първият си пост и първата рамка във форума на bg-mamma.com. Дълго време преди това разглеждах и въздишах по красотите, които момичетата там показваха. И на мен ми се искаше моето дете да има толкова артистични рамки за снимките си, и аз да мога да подаря на близките си интересни картички направени от мен самата. Е, реших и след рожденият ми ден на 03.02 си инсталирах Adobe Photoshop. Купих си учебник и започнах стъпка по стъпка, урок след урок.... Седмица по-късно си казах "това е денят! започвам да рамкирам!". Е, да де, ама откъде да знам, че елементите се взимали готови, че имало такива неща като фрийбита, такива сайтове като ленаголд... Ех, колко бях горда когато изрових първата снимка на кокиче от нета и успях да го изрежа що годе задоволително! Отне ми към 1ч и 30мин. :) .
За втората рамка вече бях тарикат - намерих кит, изтеглих го и подредих някаква композиция. Е, нея вече се престраших да покажа във форума. Ето я:

И така вече една година: проби, грешки, несполучливи неща, неща, по които бабите примират... Ежедневие пред компютъра. Фотошопа се превърна в хоби, хобито в пристрастеност. За тази една година научих много. Имаше моменти в които музата я нямаше и страдах, че не мога да направя нищо красиво, имаше моменти в които толкова харесвах нещата си, че нямах търпение да ги покажа, имаше и триумф - първите места в седмичните ни конкурси.

Първото ми първо място в креативна задача

Първото ми първо място в рамките

Развитието си дължа и на прекрасните момичета в този форум. Така наречената градивна критика ми беше много от полза. И без да се познаваме, благодарение на тази болест - Фотошоп, станахме приятели. За тях направих и този кит:

DOWNLOAD
http://www.4shared.com/file/219784525/45a17513/Kit_Mart_elements.html
http://www.4shared.com/file/220372693/6acd7f9f/Kit_Mart_frames.html
http://www.4shared.com/file/219800854/3b7b2e52/Kit_Mart_papers.html

Пръстен
Веселин Ханчев

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо
пръстен
горещите си устни слагам аз.

Из "В меката есен"
Валери Петров

... Така веднъж във снежната алея
видях следи: "той" беше минал с "нея".
Аз тръгнах по следите и узнах
какво се бе развило между тях:
как тук над нея той бе тръснал клона,
как там си бе изула тя шушона,
за да изтърси влезлия й сняг,
и как я бе придържал той, и как,
използвайки таз полуизмама,
стояли бяха дълго време двама,
трептящи от любов, един до друг,
в гората без движение и звук
освен почукването на кълвача.
И продължавайки след тях да крача,
представях си аз нежната игра
на двамата във снежната гора
и виждах как на дългата й клепка
звездата на една снежинка трепка
и как разтапя топлия й дъх
скрежеца върху мекичкия мъх
на шала му. А той не е кротувал,
а той разбира се, я е целувал,
мошеника с мошеник, виж го ти!
Вървях и се ядосвах аз почти
и още с тази ревност във гърдите
в миг гледам: отделиха се следите
и без да спрат, на първия завой
тя тръгна вляво, я в дясно - той.
Какво бе станало? Нима раздяла?
Озадачен, сред тишината бяла
с ръце в джобовете си аз стоях.
И изведнъж засмях се с тъжен смях:
наистина те бяха тук вървели
на таз алея в белите тунели,
но не в прегръдка, както мислех аз,
а поотделно, с разлика от час,
и не любовна двойка бяха, значи,
а двойка най-случайни минувачи,
един за друг незнаещи дори.
Как тъжни са тез борови гори!
И аз стоях, обзет от болка тиха
по всички тез неща, които биха
могли да бъдат, но - уви! - не са,
подобно тази среща във леса...

***
Станка Пенчева

Жената, която обича и е обичана -
тя носи край себе си меко сияние
като ореол,
тялото й излъчва тънкото ухание
на пролетен ствол;
ръцете й пеят със всяко движение,
милват целия свят;
тя с пчели и пеперуди е обкръжена
като меден цвят...

Жената, която обича и е обичана.

Тя може само да трепне с ресниците си -
и преспите се топят,
и покълва камъкът,
и изпуска ножа десницата...
И светва светът.

снимката използвана в колажа е от deviantART

Гълъбово гнездо
Крум Пенев

Повиках те и ти дойде. Благодаря ти!
Тъй почна нашта обич, някак на шега.
Един на друг се радвахме неопознати.
При всяка среща в нас топеше се снега.

В интимните ни срещи пътя беше кратък.
За ласките не стигаше ни вечерта.
Не мислех аз какво ще бъде по-нататък.
Доверието рожба бе на мъдростта.

С годините ми стана по-необходима.
Не съм самин. От слепотата нямам страх.
Наистина, на всекиго в живота има
щастливи дни и вдъхновение у тях.

Разумно щастието ни е сътворено -
крилати делници - богати с честен труд.
Когато моето сърце е уморено,
блажено отпочива в твоя топъл скут.

С усмивка, озарила мрачните декори,
в палитрата ми вля мечти и цветове.
За нов живот как тъй очите ми отвори?
Целувам те за всички наши грехове.

10 дни до "Св. Валентин"

14-ти февруари както и да го погледнем си е един чудесен ден! Дали ще празнуваме Трифон Зарезан или Денят на влюбените - тръпка винаги има.
Много обичам да чета стихове... Особено обичам любовна лирика. Мисля всеки ден да публикувам по едно стихотворение от български автор. Наслаждавайте им се! Споделете ги с любимия човек! Стоплете душите си!

Вишна
Блага Димитрова

"Студено ли ти е?" - попита
и в прегръдка нежна ме зави.
До тебе доверчиво свита,
разцъфнах цяла...И какви
презморски птици в мен запяха,
повяха южни ветрове.
И като вишна още плаха
раздадох свойте цветове.

Къде на воля днес се скиташ,
оставил ме сама в снега?
Нехаен, вече и не питаш:
"Студено ли ти е?" - Сега
край мен е зимата предишна
със студ и бяла пустота.
И аз, прибързалата вишна,
трептя с попарени листа.


А моята любов е изцяло отдадена на тях:

Първият ми кит - "България на баба"

Създадох го преди време с много любов към българското. Оказа се, че в интернет пространството не могат да се намерят типично нашенски елементи за дигитален скрапбукинг. Е, аз си направих - снимах, рязах и сглобих един кит. Заповядайте:

елементи 1-ва част:
елементи 2-ра част: