Крум Пенев
Повиках те и ти дойде. Благодаря ти!
Тъй почна нашта обич, някак на шега.
Един на друг се радвахме неопознати.
При всяка среща в нас топеше се снега.
В интимните ни срещи пътя беше кратък.
За ласките не стигаше ни вечерта.
Не мислех аз какво ще бъде по-нататък.
Доверието рожба бе на мъдростта.
С годините ми стана по-необходима.
Не съм самин. От слепотата нямам страх.
Наистина, на всекиго в живота има
щастливи дни и вдъхновение у тях.
Разумно щастието ни е сътворено -
крилати делници - богати с честен труд.
Когато моето сърце е уморено,
блажено отпочива в твоя топъл скут.
С усмивка, озарила мрачните декори,
в палитрата ми вля мечти и цветове.
За нов живот как тъй очите ми отвори?
Целувам те за всички наши грехове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар